Преди 8-10 години имах период, в който много се палех за политика. С течение на времето видях и осъзнах известна част от зависимостите, илюзиите и обречеността на горенето. Писал съм за някой от нивата. Живеенето отвъд тях го наричам здрав разум. Като цяло и по тази тема е безсмислено да се говори или пише. Нещо, което искам да обърна внимание в тази статия е малък анализ на това, което ми мина през очите от кампанията 2021.

Дали, като влезнат ИТ-тата в парламетна, ще се пробват на следващите избори гласуването да стъпи на блокчейн технологията, така че да мога (аз и всеки друг) да провери пост-фактум вота, и да изпълни скриптовете вадещи статистиката с резултатите - на собствения си компютър? Ако се добави активната регистрация обвързана с ключа за проверка на резултата и правото на четене на базата данни - нещата биха заспали.

Всички останали варианти за броене - чисто идеологично погледнато според мен са: краставици, чушки, моркови и банани.

  1. Една от стратегиите беше - отиване директно при избирателите минавайки през подчинени на илюзиите пратеници (доста често не самите кандидати).

И им се даваха трохи, от които имат нужда – пари, кошница храна, пътуване (в период на ограничено движение). Това се нарича мигновен допамин. Някой там разбира много добре маркетинг психологията на отложеното удоволствие. Пет грама нещо в момента е много по-реално от евентуални 5 кг, неизвестно кога. Юли Тонкин има още много работа за вършене.

Други спонсорираха информационните потоци. Това аз наричам индиректна стратегия. Циркът и шоуто си е шоу, но е второстепенен – трябва да се яде и да се плащат сметки, лекарства и така нататък. Смисълът в това спонсориране е само заради ценноста на информацията, запълването на потока и липсата на по-дълбока информираност.

  1. Други спонсорираха традиционните медии.

Тези, от които зависи кой ще бъде избран, са преобладаващо тук, в България. За гласуване в чужбина е нужна известна организация и съгласуваност на общността. България е застаряваща нация. Поради тази причина – това действие е логично в известен смисъл. Не съм сигурен има ли и дали може да се извади статистика какъв процент от населението и колко време отива в традиционните медии и колко в новите – Интернет такива.

  1. Трети даваха и дават пари на социалните медии.

Логиката тук е, че новите медии, на теория, биха могли да достигнат (reach) много повече хора, понеже са по-евтини от традиционните и дават фин контрол над какви групи хора да се показват рекламите. Лошото е, че ценовата достъпност ги прави лесни за влизане за всички. Тук забелязах не-малко фалшиви новини. Не че и в традиционните ги няма, но там са малко по-очеизвадни, понеже трябва от някой човек да дойдат с лицето си. В социалните медии безлицев участник може да пусне каквото си поиска.

Човек трябва да действа за подобряване на средата, защото не живее сам и не може да прави и направи всичко. Просто - няма време, а и го засяга много лично. Пример - здравето. С липса на синхрон се получава - едни плетат, други разплитат. Но в крайна сметка, по-важното е – всеки да уреди себе си максимално добре, според уменията и възможностите си – без значение кой е на власт. Както на всички е известно, чакането “някой да ни оправи”, обикновено се метафоризира и свежда до сексуалното такова. Не мисля, че може да има система, ред, строй, който да се базира на практичността и реалността. Винаги ще се изкривява от субективността на власт-имащия срещу нямащия.

Share
Add comment