Случващото става началото на есента и след това към края. Домат, откъснат зелен, сложен късно в земята, гледан почти без човешка намеса, престоява 30-50 дена, порозовява леко, не съвсем до червено, сгърчва се, спада, изпарява се водата в него. Нарязва се в една и съща салата – заедно с домат закупен от магазина – лъскав, червен, гладък, фин. Първият няма търговски вид, но има аромат, мирис, вкус. Какво още съдържа - само, който се сеща – се сеща. Другият, купешкият – червен, як, без вкус, без мирис, все едно ядеш снакс – едно време им викахме лапнеш нещо – глътнеш нищо – само че в доматена обвивка.

“Какво ли пак ми говори пък тоя?!” Уви, това няма директна връзка с нищо. Няма явна връзка с Короната, нито с други болести, нито с ваксините. Няма явна връзка с политиците и изборите. Няма връзка с бизнеса, бетона и асфалта, пиене, инфлуенстварстване, личностно развитие и маркетинг стойност, модерни тенденции, смях на парцали, сваляне на гащички, нито на изкарване на много пари. Няма връзка с конкретен ден, конкретен навик, празник, традиция. Няма връзка и със софтуери разни – най-различни – държавни, сайтчета, приложения, криптографски жетони и си е.

На който е разпознал поуката от историята – честито. Който не е – мога да предложа само една усмивка по "радиото" :).

Share
Add comment