Има много мисли и поговорки по темата:
- Колкото си по-добър, толкова повече те настъпват.
- Наведена глава - сабя не я сече.
Истината е, че:
Нищо хубаво няма да се случи, докато си добър.
Като всяко друго нещо и "добротата" има много дефиниции и много различни гледни точки. Да си не-добър не означава непременно да си лош.
Отношението ти към другите хора, които знаят по-малко от теб, които умеят по-малко от теб, които имат по-малко от теб показва що за личност си, дали си човек с качества, с ценностна система или си пълен с лайна.
Наскоро чух следния случай. Пътува жена в автобус през лятото, в който климатика не работи, даже се усеща все едно е пуснато парно. Отива и прави забележки, пита защо климатика не работи. Като отговор получава каране и хокане - от шофьора, от кондуктора, та даже и от други пътуващи. Някой подхвърля даже - шофьорът е в депресия, не го закачайте. Няма ли психо тест за хората, които превозват пътници? Че както е в депресия, може да реши, че вече не му се живее и да засили автобус пълен с пътници връз някоя група хора и да направи меле, за каквито се чува по телевизията и Интернет.
Как по точно ще се оправи България, пък и която и да е друга страна, докато хората не вземат участие - с глас, с действия, с показване какво искат. Много е лесно да се коментира колко е зле положението - във Facebook или на по чашка. А какво направи ти за да се подобри средата? Много е лесно вечно някой друг да ни е виновен - Политиците, ромите, бежанците, средата и обществото. Винаги някой друг - но не и ние самите. Ние сме ангелчета. Бягаме в чужбината, като мишки напускащи потъващия кораб и като се връщаме тук се чудим защо нищо не се е променило. Намираме си потвърждения и одобрителни доказателства защо сме избягали. В други страни обществото може да е по-уредено, така е, но едно нещо не можем да оставим в родината си и това сме самите ние и нашата нагласа за света. Освен хората, които си изкарват прехраната с просия или с незаконни дейности - не съм чувал някой да го кара спокойно. Заплатите на други места по света може и да са по-високи от България, така е, но за да се получат се иска много яко бачкане. Яко бачкане, което, или не сме правили, докато сме в България, или не сме правили това, което ни харесва. Ако обичаш нещо наистина, ще го правиш дори и без да получаваш [високо] възнаграждение, защото ще се чувстваш удовлетворен от процеса, а не само от крайния резултат. Ако се занимаваш постоянно с глупости, нормално е накрая да не си щастлив и да се чувстваш изхабен отвътре.
Докога ще влизаме в ролята на жертви?!
Под роля нямам предвид, че действаме изкуствено. В живота всеки влиза в много естествени роли - на дете, на тинейджър, на баща или майка, на приятел или враг, учител или ученик. За да можем да влезем в дадена роля, трябва да я има другата половина на ролята - за да сме дете - трябва да ги има родителите, за да сме родители, трябва да го има детето, за да сме злодей, трябва да има някой, който не се противопоставя да бъде жертвата.
На този свят няма нито едно нещо, което да е в задънена улица, защото задънената улица е само в нашите глави.
Така че - на никой не можем да се сърдим за ситуацията, в която се намираме. Спасение няма да дойде нито отгоре, нито отвън. И аз самия от личен опит осъзнах, че промяната не може да дойде отвън. Случвало ми се средата и обстоятелствата да се променят, но аз да не се променя. Може и да съм влизал в ролята, която се изискваше от мен за кратко време, но тъй като не съм бил готов вътрешно за онези моменти, нещата са се проваляли.
Аз самият за известно време също играх ролята на жертва, но осъзнах непродуктивността и безмислието на този начин на мислене. Какви ще бъдем в този живот е въпрос на избор - коя роля ще изберем да изиграем, кое ще оставим да победи вътре в нас - доброто или злото. Промяната е възможна, стига да я пожелаем истински.
Да се променим вътрешно и да разширим гледната си точка е най-голямото богатство, което можем да получим на тази земя.