Най-богатият човек във Вавилон

Книгата "Най-богатият човек във Вавилон" на Джордж Клейсън е написана като приказка, която се чете на един дъх.
В нея са описани няколко основни принципа отнасящи се до финансите, които на повечето места по света са валидни и приложими без значение разликата във вековете и от епохата, в която се намираме.

Buy from Amazon

1. Без значение кой с каква работа си изкарва хляба, всеки има възможност да разменя труда, знанията, опита си или продукта на своя труд срещу пари. Всеки има някакво умение, нещо, в което е добър, и е логично и разумно да започне да изкарва пари от него, а не да се лута в неизвестното с празни джобове.
   Моментът, в който човек започне да изкарва някакви пари е този, в който може да започне да отделя и спестява някаква част настрани. Това е ключа към бъдещото забогатяване.
2. За да може човек да спестява, първо трябва да контролира своите разходи. Вярно е, че животът е ТУК и СЕГА. Задоволяваме желанията си доколкото можем. Обаче, много често, колкото повече можем да си позволим, толкова повече растат и желанията ни. Това е характерна черта на егото. Тук е моментът да разпознаем имаме ли нужда от всички неща, които може да ни предостави материалния свят, за да бъдем наистина щастливи. Да разпознаем насъщните нужни, и нещата, които правим заради нашите желания - за развлечение и забава.

3. Следващата стъпка е инвестиране. Ако спестените пари се инвестират правилно имат възможността да се увеличат или най-малкото да се запазят с течение на времето. В тази стъпка понякога нормалната логика не е приложима. Човек не трябва да слуша нито семейство, нито приятели, а собствения си нюх и усещане.
4. Опазването на финансите и правилното инвестиране са много сходни като точки. В книгата е даден пример, как не съществува лесна печалба. За това и в реални свят е добре да не вярваме на благи думи и обещания за лесни милиони.

Ако сте събрали пари и в края на годината и отидете на почивка, от следващата ще започнете пак на празно. Ако си купите нова кола, с която ще превозвате единствено себе си и семейството си - това отново не е точно инвестиция. Инвестиция е, когато вложените пари започнат да се възвръщат по някакъв начин в бъдещето. От почивката няма да се върнете по-богати, а новата кола изисква не по-малко гориво, гуми, ремонт и тн.

Един от ключовете към правилното инвестиране е знанието. Ако вие лично нямате нужното знание, потърсете го от човек, който борави с него, който го е изпитал в практиката. Глупаво е да искате финансови съвети от месар или здравословни съвети от строителен работник.

5. Правило номер 5 е осигуряване на собствено жилище. Тази точка, поне за мен е част от Егото ни, но въпреки това, може би има някакъв резон. Човек ще се мотивира и ще положи повече усилия да създаде уют и топлина, а от там ще се чувства по-комфортно и по-щастливо, ако притежава мястото, в което живее.
6. В правило номер 6 се препоръчва да мислим дългосрочно. Животът е тук и сега, но минава за един миг. Времето е илюзия. Подгответе се самостоятелно, още докато имате все още сили, за времето, когато няма да имате, така че да не мизерствате. Историята е показала, че рядко може да се разчита на държавата. Другия вариант е да разчитаме на децата си, следвайки естествената биологична привързаност. Но, ако осигурим собствените си старини на време, не само няма да им бъдем в тежест, ами и ще можем да им дадем добро начало в живота.
7. Личния успех зависи от няколко неща:

• Да притежаваме желание да постигнем нещо. Без желание - няма воля, няма страст, няма амбиция, няма и действия. Желанието и успехът не е задължително да са свързани с парите. Във всички области на живота е така;
• Да имаме конкретна цел. Човек без цел е като кораб без компас - ще плава, накъдето го отвее вятъра;
• С комбинация на предишните две лесно се постига следващата стъпка - самоусъвършенстване в областта, в която искаме да се развиваме. С желание и ясна цел, постепенно, ще придобием и знанията, и опита необходими за постигане на мечтите си.