Храна – Всички знаем принципно в коя храна има витамини, в коя минерали и аминокиселини. Всички знаем в коя храна няма нищо полезно, че даже има и вредни съставки. Дори и да събера всички продукти на света и техния състав в база данни – и какво от това? И сто пъти да се повтори, а някой хора го правят и по хиляда, това няма да предотврати свободния избор на обикновения човек.
Решението е всеки да се опита да има по-личен и по-директен контакт до храната, която консумира, не просто да я купува. Уви, живеем в мързеливи времена.

Здраве – Има толкова много информация кое е здравословно и полезно от всякакво естество – хранене, физическа дейност, навици, мисли и тн. Това, което знаем на теория и това, което правим реално са понякога две различни, често и противоположни неща.

Успех” – Наблягайки единствено на теорията са успяли изключително малко хора, за които знаем. И техният успех е признат по-скоро поради това, че част от теориите са намерили практическо приложение.
В днешно време имаме много информация как се достига до “успех”. Но понеже статистически малко хора успяват, повечето от тази информация се смята за лъжа, балон и тн. Вероятно известен процент е и такова.  Но не е важно само да искаш нещо, трябва и да дадеш нужното, да създадеш условието, така че следствието да е този “успех”. Няма място за късмет, единствено от практика. Успехът има и много различни измерения и форми. Едни виждат успех в това да победят в икономическата игра – завъртането на пари така че в края на деня по-голяма цифра да остане при тях, други търсят контрол или чувството на контрол и власт над други, трети да създадат семейство и домашен уют, за четвърти успех е свободно време, в което сами да решават какво да правят. Варианти много и никое от тях не става само с изучаване на теорията “как се прави”.

В света особено сега с Интернет има много почесване на езици по всякакви теми. Спорт, политика, известни личности, финанси и тн . Каква част от хората реално спортуват? Дали всеки би спортувал толкова, колкото е нужно за да се достигне нивото на тези под прожекторите ? В Интернет вече има хиляди експерти по финансовите въпроси, но само този който е нагазил с двата крака в дадена област може да знае със сигурност, от личен опит, кое е истина и кое е риболов на шарани. За политика много се говори, защото хората се връзват. Нищо не се прави донякъде и заради нуждата от всеобща промяна на мисленето в посока на правене на много често болезнени и неприятни неща. Кое бихте избрали - ограничаване от някои видове храни и движението или лекарството и лягане под скалпела на хирурга при необходимост или сладкиша, бонбона и шоколада и мързелуване пред телевизора? Има си психологически причини за този избор. Такова е човешкото поведение. Още преди 2500 години гръцките философи са осъзнали, че популярната и днес "демокрация" е всъщност демагогия. Този, който умее да привлича вниманието най-добре, той печели и финансово, но това не означава, че това, което той предлага е най-правилното нещо. В същия момент Човекът, който е под светлината на прожекторите в много случай е този, който прави практически най-малко (особено в момента под светлината). В същия момент консумирането на вниманието е пасивно действие - гледането на видеа , новини, изкуства и така нататък. Човекът, който консумира в този момент не прави нищо. И така се получава преливане от пусто в празно.

Мотивация – Друг голям балон е мотивационната индустрия. Естествено е всеки да се мотивира от различни неща, но когато двигателят на промяната и развитието е външен, много често машината спира да се движи. От личен опит съм достигнал до извода, че, когато не съм бил осъзнал напълно реалността, кой съм аз, какво ми харесва, къде се намирам в пътя си и съм бил мотивиран външно да направя нещо, ефекта е бил краткосрочен и неустойчив. Дългосрочно мотивацията е добре да е вътрешна искра и желание за правене на нещо, не теория - книги, статии, видеа, аудио записи, нито семинари и лекции или побутване от друг човек, които вършат работа, но временно.

Всички на теория сме много добри, направо ангелчета. Дам, обаче образът, който си изграждаме не винаги има реална връзка с реалността. Едно е какво си мислим, друго е какво правим на практика. С нашите мисли, чувства, ментални или виртуални умозаключения и чесане на езици не помагаме с нищо нито на другите хора, нито на природата. На дърветата не им пука какъв смяташ, че си, а какво правиш. И да обиколиш всички гори на планетата, с това няма да помогнеш, а единствено ако направиш нещо - събереш боклук, посадиш и поливаш нужното време дърво и тн.

Обсъждането на проблеми според мен също спада до известна степен към Теорията. Не отричам, че в дискусията се раждат решения. Но, колко често наистина е така? Колко често решенията се превеждат в практика? Преобладаващо човек търси и намира отдушник, търси съпричастност и съчувствие. Чувството, че някой мисли за нас може и да е "хубаво" но то не променя съществуването на проблема. Когато не се търсят и решения, няма и никакъв шанс нашата нагласа да се промени. Това води до влизане в една негативна спирала, която не води към нищо добро.

Любов – В днешно време има толкова много заместители, “изкуствени” начини да се запълни това чувство – от храна, филми и сериали, романи, поезия, виртуална комуникация с много рисунки, много текст с много анимации олицетворяващи дадено настроение, видео, дори и порното.
От статистическа гледна точка е абсурдно да си мисли човек, че с една проба ще успее да намери своя партньор в живота. Има много неща, за които другият човек няма да е готов, ще има неща, през които и ти самият няма си бил преминал, няма да имаш опит и импровизацията на момента няма да има желаното развитие.
Осъзнаването в любовните отношения е нещо, което не може да се изучи в никоя книга, не може да се вземе поуката от филм, от сериал, не може да се налее в ничия глава чрез приятелски съвети. Всеки сам трябва да провърви този път и да издигне партньора си, но най-вече себе си, своите умения, практика и опит, кое е важно, кое не, кое не работи, кое да.

Забавление – Какво е за вас забавление? Да гледате телевизия, филми, сериали, да слушате музика, да седите на маса консумирайки храна и алкохолни напитки? Виртуалният свят също предлага хиляди “начини” за забавление. Няма лошо. И аз го правя от време на време. Но за мен това са пасивни начини на забавление. По-забавно е да се участва във "филма". По-предизвикателно е да свири, да се танцува, да се рисува, да се създава качествена храна или напитка или да се създава нещо “яко”, полезно, смислено.

Информацията в днешно време е в изобилие. В Интернет могат да се намерят терабайти данни във всякаква форма относно всякакви теми и интереси. По-важното е какво се прави с тази информация. В крайна сметка животът е това, което правим реално, това което материализираме с действия при това не еднократно, а не информацията, не абстракцията за нещата от живота от всякакво естество. Да не излезе, че в крайна сметка живеем (т.е. животът ни е преминал) за и в една абстракция, виртуален и имагинерен свят.

Share
Add comment