Какво е ценност за Вас? Дали е нещо, което може да се изяде или изпие, или е нещо, което може да се докосне, да се съхранява, нещо което може да върши някакъв вид полезно действие, да се размени срещу друго нещо, или пък е дигитално и може да се прекопира, раздроби, да се изпрати по Интернет?

Или може би ценност за Вас е нещо нематериално, което не може да се купи, не може да се "покаже" и изрази с едно единично действие.

От къде "извира" мотивацията да правиш каквото и да е в този живот? Дали от лукса, удобството, уюта, пътуванията, разнообразието, авантюризма, или от вниманието и мнението на околните за "статуса" и "етикета", който обществото или сам самичък си си лепнал, от биологичния егоизъм да си привлякъл към себе си и към хората, с които имаш кръвна или сексуална връзка, достатъчно материални и нематериални придобивки и задоволство?

Не отричам, че всичко това е неизбежна част от живота. Не можем да зачеркнем себе си и животинското и/или насаденото от обществото в себе си по един или друг начин. Все пак сме част от него, колкото и да се възприемаме като извънземни понякога. При наличието на толкова много хора на Земята, всеки, който си мисли че е в неповторима житейска ситуация, просто няма достатъчна перспектива, знание и познание за случващото се по Света и/или случилото се в миналото. Имаме много повече общо с всеки около нас отколкото си въобразяваме.

Но все пак, когато обвивката и опаковката е основната движеща сила на съществуване, ставаме роби на материята. Ако се появи човек притежаващ нашите материални желания и ценностите ни не са стабилни, лесно бихме могли да станем кукли на конци, ако единственото движещо нещо е желанието. Сещам се за един цитат, който се мяркаше по едно време - не помня на кого - "Дай ми контрол над финансите, и ще е все тая кой управлява".

Светът не е само материя, не е само логика. Само логиката, науката и материята не могат да обхванат цялата "същност" на живота и Вселената. Защо сме тук? Какво да направим за да направим живота си по-добър? Какъв е смисъла на живота? Какво става с нас след като умрем? Има и емоция, има и дух, има и следствия на всяко наше действие, достигащо отвъд обозримото от умовете ни. Вероятно има и много други нива, до които не можем да достигнем, просто, защото мисленето и вниманието ни е оковано - къде от обществото, природата и материята, къде и самите ние си слагаме огради, там където съществуват и там където НЕ.

Моята дефиниция за ценности е мисленето - заемането на позиция спрямо хилядите противоположности в Света (добро/лошо, красив/грозен, правилен/неправилен) и тн- и най-вече действането в Света спрямо текущо възприетото виждане за света и осъзнатите принципи - на природата и изкуствените - в човешкото общество - на поуките на естественото причинно-следствие. Спрямо личните преживявания на човек е може би нормално те да се променят (частично) в различни моменти и етапи от живота. До каква степен е нормално е субективен въпрос. Животът е динамичен и променящ се и това го прави толкова забавен.

Share
Add comment