Има едно философско виждане за живота, според което във всеки един от нас има парченце от Бог – тази всесилна и всеобхващаща абстракция. Смята се, че чрез всеки от нас Бог идва за да изиграе своята игра – на “Аз” имам значение, на “Аз” притежавам свободна воля и избирам – какво да правя и да не правя, как да възприемам света, с постоянно изменяща се с поколенията гледна точка. И в края на живота пионката се прибира в “кутията”.

Егото, човекът, който мислиш, че си, е една обща илюзия. Джим Кери е един от малкото известни хора, които достигат до това заключение. Котато човек умира, единствено спира да съществува материално физическата обвивка на образът, който той е изградил в умовете на всички останали. Според физичните закони енергията не се губи, а само се преобразува. Ако се замисли човек, философски погледнато това може и да доказва донякъде теорията за прераждането.

Погледнато от Неговата гледна точка, всяко нещо, в което влагаме смисъл и значение – едновременно има, но и няма значение. Има значение, както за детето има значение неговата играчка. Няма значение, защото всичко ще се върне в “началната позиция” рано или късно.

Ще взаимствам от една мисъл на Карл Сейгън – представете си всички онези войни, всички онези генерали, които са пролели кръвта си за да имат временен контрол над парченце от синята точка, летяща като невидима прашинка в пясъка на космическата вселена. И изглежда сякаш спасение няма да дойде от никъде за да ни спаси от самите нас.

Тази мисъл е лоша и негативна единствено погледната от гледната точка на мързеливия и бездействащия.

С развитието на цивилизацията нещата, за които човешките същества са давали и дават живота си нараства – коя религия ще изповядва, какви политически и философски възгледи има, от коя националност ще се възприема, какво количество ще събере – къде представено физически, къде просто едно число, върху което се слага голяма тежест – смисъл на съществуване. Изумително е колко е креативно човечеството в намиране на начини да се само-раздели по толкова безброй много критерии.

В крайна сметка проблемът е изборът – какво ще възприемем за важно в този живот, кой ще изберем да бъдем? Всяко една роля, която ще изберем да изиграем съзнателно или подсъзнателно, ще изиска от нас време и усилие и ще ни предостави последствия. Ще сме готови ли да дадем времето, енергията си, живота си? И, ако не направим избор – това също е вид избор, просто е нулевият. Просто ще останем валат, а абсолютно никой не иска да остане без ръка. По мое мнение, ако осъзнаем ролята, ако осъзнаем, че животът в крайна сметка е игра, ще имаме повече смелост да избираме, да действаме, ще имаме по-добра емоционална интелигентност и по-продължителна вътрешна мотивация да вървим по избрания път, но също така няма да се вземаме твърде насериозно.

Share
Add comment