Шекспир е казал “Целият свят е сцена и ние сме актьори”. В днешно време е много лесно да се създадат образи и персонажи и да се представи човек под различна светлина в различните среди, каквито се явяват Интернет платформите. Създаването на Его е нещо, от което изглежда не може да се избяга и се размива “Образът” и Реалността на практика.

Нещото, което е характерно в създаването на персонажи, е защита на конкретно нещо – философия, теза, предмет – реален или виртуален, човек, течение, мисъл, начин на живот и тн. Вселената ни е изградена от противоположности – светлина/тъмнина, добър/лош, красив/грозен, полезен/вреден, ляв/десен, богат/беден. Съвсем естествено човешко поведение е да вземем страна – тази, която е от “нашата” страна на барикадата. Последствията от активното избиране на страна в определени ситуации може да са животоспасяващи. Но вероятно има и други, в които точно не-избирането, оставянето на нещата да се развият от само себе си е по-добър вариант. Пример в природата: https://www.youtube.com/watch?v=ysa5OBhXz-Q

Най-вероятно доста голям процент от хората, които говорят за биткойн, виртуални валути и тн, притежават в момента или са притежавали някакво количество или имат някакъв бизнес базиран на него. Алчността или “Позитивното мислене” ги кара да ги държат дори и в лоши за пазара времена (HODL). Всички искаме да постигнем “успех” без да правим нищо. Обърнете внимание какви Интернет и фейсбук страници публикуват или рекламират неща свързани с крипто валути. Такива, които предлагат услуги върху тях – я портфейл, търговска платформа, семинар, курс или нещо подобно.

Хората, които си изкарват хляба с преподаване на знания или умения, изкуство или практика, също и хората, които практикуват действието в изкуството или практиката – музика, танци, ядене, “духовни” течения и практики, учения и тн. Както и за всяко друго нещо – за да станат добри, са отдали много от времето си и не е за учудване и е съвсем естествено да защитават избора си, начина на живот и да отбраняват действията, които извършват. Иначе не биха го правили.

Това се отнася и в здравословната сфера. Нима някой очаква човек, който е учил 10+ години и практикува някаква медицинска професия да каже – не ходи на лекар? “Мани ги тези лекарства, ето ти тези треви”. Същото се отнася и за практикуващите – както алтернативна медицина, така и традиционна. Когато някой защитава нещо, е добра идея да се погледне той “къде се намира” спрямо тезата си.

Моето лично мнение в тази сфера е следното – докато нещо подобрява качеството и удължава с години живота на човек, не е за изхвърляне напълно само, защото някой или някаква част от обществото си мисли обратното. Живеем в относително демократичен свят и всеки може да избере правилното според него.

Програмистите не сме изключение в егоистичната защита на неща – дадени джаджи и устройства, технологии, програмни езици, операционни системи и тн. Всеки преобладаващо защитава това, което има като хардуер или използва като, или като потребител или като професионалист – като софтуер. Аз лично съм избягвал да влизам в такива дискусии. Всеки софтуер и хардуер е добър за конкретна цел / срещу конкретната висока или ниска цена / и си има място. А коя компания е по-добра – тук е и въпрос на маркетинг и психология – коя е спечелила умовете.

Защита на биологично ниво. Всеки първо би дал на роднините си, хората с голям процент своя кръв, отколкото непознати. Защита на индивиди от същия пол – женска/мъжка солидарност, защита на индивиди от срещуположния, на намиращите се под крилото ни – т.е. е в приятелския или любовния кръг. Проява на не-егоизъм, на кавалерство и достойнство би било да защитиш индивид от същия или от другия пол, към който не проявяваш и съзнателно няма да проявиш пряк, директен интерес – както приятелски, така и сексуален.

Начин на живот. Всеки защитава своя собствен начин на живот и го определя като “правилен”. Има тук-таме хора, които определят чуждите начини на живот като “грешни” и  “неправилни”. Това в конкретни ситуации може да е за доброто на другия, но в ядрото си тази дейност е отново егоистична – защита на “моя” – избрания от мен начин на живот срещу “твоя”.

Помагането като егоизъм. В някаква част от живота си някой хора изпитват нуждата да помагат без задължително да получат нещо обратно – внимание, любов, пари. Това се явява емоционален егоизъм – чувството, че си дал нещо. (Описал съм какво мотивира хората в една друга статия). Макар и това да се явява благородно, в реалността не-егоистично действие, на едно друго ниво си е пак вид егоизъм.

Не си правя илюзията, че аз се различавам от всички останали хора на Земята. И аз като всички съм егоист в един или в друг аспект. Ако не си ръководното начало на собственото си съзнание, ум, тяло и не игнорираш какво мислят, говорят и правят останалите (not giving a fuck), биваш поставян на не-първо място, ще получаваш това, което другите сметнат за добре, а всеки иска да има по-добър живот по неговия личен критерии, а не по-лош, или по-добър спрямо чуждото виждане. Това е част от пътя в личностното израстване в известна степен. Но само в известна – защото не можеш да надвиеш “реалността” и да докажеш с качества и на практика, че си това, което втълпяваш или че теза Х е вярна. Има много хвърляне на прах в очите и намирам философския поглед над нещата като очила – по-лесен начин да “вървиш” в целия този пясък. Теорията, лъскавата обвивка ли искаш да бъдеш или пълнежа, шоколада, практиката?

Share
Add comment