Вярата е по-силна от знанието. Вярата е по-силна от материята, Вярата е параметър в човешката психика, която действа над чувствата, над логиката, над интуицията, над субективното лепене на епитети. Вярата е по-важна от физическото състояние, от парите, както и от текущото състояние на “реалността”.

Нямам предвид вярата в Бог – във всичките му човешки опаковки и нямам предвид вярата в конкретен специфичен човек. Концентрирането и на едно единствено място през Вековете е показала както много добри неща – съпричастност, помагане на бедстващи, радост от общочовешки постижения, така и не малко лоши последствия. Има сведения в историята до какво е довело това – безкрайна борба на егото – кой е по-добър, кой е по-успешен – с цената на милиони животи и унищожения.

Тя по принцип според мен е неизчерпаем ресурс, но е такъв само за човек, който го е осъзнал. Притежаваш ли вяра, никое от горните ограничения нямат силата дългосрочно да те спрат. Тя дава сила и енергия. Само с вяра не можеш да се нахраниш, не можеш да достигнеш до луната, но ако вложиш цялото си същество и изпълниш нужните действия, можеш да го постигнеш. Тя е катализатор. За нея няма епитет добро и лошо и действа и в двете посоки спрямо човекът, който я направлява. Тя е законът за привличането.

Ако се ограничим само в текущата реалност, щеше отдавна да сме се отказали от Стивън Хокинг, който все още е жив, постигнал е много в теоретичната физика, има деца и внуци, въпреки болестта си, която го обездвижва. Същото важи и за Ник Вуйчич, който е роден без ръце и крака.

Ако не вярваш в любовта, има и голяма вероятност и да не я даваш. А когато не даваш любов, няма и да я привличаш към себе си, няма и да получаваш обратно. Любовта в своето ядро не е търговия. Любовта е вътрешната мотивация да направиш нещо за другия. Тя не е буквална, физическа алчност и по-скоро не-точно алчност а себереализация – когато другия постига максимума, и ти знаеш, че си участвал по някакъв начин в това. Има философско виждане, според което всички сме едно, така че да обичаш другия следва, че обичаш себе си. Търговският елемент идва заради егото. Филмите и сериалите продават идеята, че любовта върви с омразата. Според мен, човек, който обича с душата си, а не с егото си, не може да изпитва омраза. Омразата идва, когато от егото – от физическия и малко повече менталния образ на Аза – не е удовлетворено в някакъв аспект.

Така и аз лично изпитвам най-топли и положителни чувства към съществата от женски пол, към които съм имал романтични чувства и нещата не са провървели. Когато изпитваш негативни чувства в следствие на “лошо” стечение на обстоятелствата, реалното им “изпитване” става в теб, не в другия човек. Всичко започва от нас, от “вътре”. Всяка случка в живота може да се погледне като урок, като възможност за себе-израстване. Това поне от личен опит изглежда става от разстоянието на времето. Трябва да преминеш през ада за да оцениш качествено рая.

Взаимоотношенията в бизнес света имат силно подобен характер. Много бизнес модели първо дават много и дълго време безплатно и в последствие успяват да генерират приход. Един нормален и практичен бизнес модел генерира приходи още в началото. Това обаче силно ограничава базата с възможни потребители. Хората трябва да имат истински и дълбок интерес или да са силно примамени с маркетинг в дадена област – продукт/услуга – за да дадат финансови средства. Във всеки един етап от бизнеса в този случай трябва да показваш умения, коректност и съвършенство, доколкото това е възможно. Докато една безплатна услуга привлича милиони и милиарди потребители и в следващия момент потребителската база става продуктът, който се “продава”. Да дадеш първо във всякакво отношение не винаги е най-логическото и не изглежда най-практичното, но дългосрочно погледнато най-големите мастодонти в интернет света днес са продукт именно на такъв подход.

Да вярваш в това, което желаеш и целиш е дългосрочно основополагаща необходимост за каквото и да е. Тя може да пребори вкопчването на егото във временните неуспехи и провали и да достигне размери и положителни последствия немислими за реалността – за логическото мислене и чувствата.

Share
Add comment